Направо към съдържанието

Дейвид Мичъл

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Дейвид Мичъл
David Mitchell
Дейвид Мичъл, 2006 г.
Дейвид Мичъл, 2006 г.
Роден12 януари 1969 г. (55 г.)
Професияписател
Националност Англия,
 Великобритания
Активен период1999-настояще
Жанрроман
СъпругаКейко Йошида
Деца2
Уебсайтwww.thousandautumns.com
Дейвид Мичъл в Общомедия

Дейвид Мичъл (на английски: David Stephen Mitchell) е британски писател.

Биография и творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Написал е пет романа, два от които, number9dream (2001) и Облакът Атлас (2004), са номинирани за наградата Букър[1]. Той е живял в Сицилия, Хирошима и Ирландия. Завършил английска и американска литература в Университета на Кент и магистратура по сравнително литературознание.

Романът на Мичъл „Хилядите есени на Якоб де Зут“ се оказва в обявения от Белия дом ваканционен списък на президента Барак Обама за коледните празници на 2010 г.[2]. Екранизация на „Облакът Атлас“ излиза в есента на 2012 г., дело на режисьорите Том Тиквер и двамата Уашовски.

Самостоятелни романи

[редактиране | редактиране на кода]
  • Ghostwritten (1999)
    Написано в сянка. Превод от английски Петя Петкова. София: Прозорец, 2018, 440 с. ISBN 978-954-733-952-1
  • Number9dream (2001)
  • Cloud Atlas (2004)
    Облакът Атлас. Превод от английски Магдалена Куцарова-Леви. София: Прозорец, 2012, 613 с.[3][4]
  • Black Swan Green (2006)
  • The Thousand Autumns of Jacob de Zoet (2010)
    Хилядите есени на Якоб де Зут. Превод от английски Весела Еленкова. София: Прозорец, 2012, 624 с. ISBN 9789547336733
  • The Bone Clocks (2014)
    Часовници от кости. Превод от английски Петя Петкова. София: Прозорец, 2019, 680 с. ISBN 978-619-243-014-6
  • Slade House (2015)
    Слейд Хаус. Превод от английски Петя Петкова. София: Прозорец, 2016, 256 с. ISBN 978-954-733-894-4
  • Utopia Avenue (2020)
    Утопия Авеню. Превод от английски Владимир Молев. София: Сиела, 2021, 712 с. ISBN 978-954-283-537-0
  • Fall Down Seven Times, Get Up Eight (2017) - с Наоки Хигашида
  1. „Дейвид Мичъл е фаворит за „Букър“ Архив на оригинала от 2014-07-26 в Wayback Machine., в. „Стандарт“, 16 август 2006 г.
  2. Гай Адамс (в. „Индипендънт“), „Защо Обама чете Джон льо Каре“, e-vestnik, 5 януари 2011 г.
  3. Бойко Пенчев, „Разкъсана облачност“, рец. във в. „Капитал“, 30 януари 2013 г.
  4. Петя Кокудева, „Прелестта на усилието“, рец. във в. „Култура“, 10 (2716), 15 март 2013 г.